Apr 16, 2007, 3:12 AM

======

  Poetry
833 0 2

В таз гора черна,

до красив ангел ранен,

на веригите кървави

попаднал във плен.
Победен от живота,

от съдбата сломен,

полужив, полумъртъв -

няма нощ, няма ден.

Много обич раздавал,

но не срещнал такава

с този ангел кървящ

ще потъне в забрава.

Колко истини каза

и колко мъки спести,

колко грешки забрави

и на всички прости.

Но в тъмница заключен

от сърцето разбито -

с черна маска от спомени

цяла вечност покрито.

А очите кристални,

цял живот незаплакали,

виждат грозната Смърт,

която са чакали...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПразеН All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!Страхотно е!
    Всичко се връща!
    Продължавай да раздаваш обич!6
  • Няма да потъне в забрава този,който много обич е раздавал,много мъка спестил,много грешки забравил и на всички простил!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...