12 mar 2007, 19:04

* * *

  Poesía
1K 0 0

 

Затваряш всяка отворена врата.

Слагаш точка на всяко изречение.

Затваряш очи за истинската красота.

Слагаш край на всяко вълнение.

Убиваш прекрасното ми чувство.

Убиваш всички пориви, копнежи.

Убиваш музата на моето изкуство

и думите ми – превръщат се в брътвежи.

Убиваш сянката ми с остър нож

и когато искам да отворя своите очи

в края на изминалата нощ –

пред мен изплуват мрачни лъчи,

пропити с нежност груба и щастие горчиво,

защото ти направи ежедневието ми сиво.

 

ер малък

3.01.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...