Mar 12, 2007, 7:04 PM

* * *

  Poetry
1K 0 0

 

Затваряш всяка отворена врата.

Слагаш точка на всяко изречение.

Затваряш очи за истинската красота.

Слагаш край на всяко вълнение.

Убиваш прекрасното ми чувство.

Убиваш всички пориви, копнежи.

Убиваш музата на моето изкуство

и думите ми – превръщат се в брътвежи.

Убиваш сянката ми с остър нож

и когато искам да отворя своите очи

в края на изминалата нощ –

пред мен изплуват мрачни лъчи,

пропити с нежност груба и щастие горчиво,

защото ти направи ежедневието ми сиво.

 

ер малък

3.01.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...