* * *

Затваряш всяка отворена врата.

Слагаш точка на всяко изречение.

Затваряш очи за истинската красота.

Слагаш край на всяко вълнение.

Убиваш прекрасното ми чувство.

Убиваш всички пориви, копнежи.

Убиваш музата на моето изкуство

и думите ми – превръщат се в брътвежи.

Убиваш сянката ми с остър нож

и когато искам да отворя своите очи

в края на изминалата нощ –

пред мен изплуват мрачни лъчи,

пропити с нежност груба и щастие горчиво,

защото ти направи ежедневието ми сиво.

ер малък

3.01.2006г.