* * *
ПРЕРАЖДАНЕ
Затвор. Затворена мълча.
Безмълвни думи се ронят от очите,
а душата измъчена
отново самотна се скита.
Скитам. Без цел и без посока,
без да тръгна аз някъде отивам,
бягайки от истини жестоки,
все при себе си се спирам.
Поглеждам се в очите.
Изправена пред себе си стоя.
Виждам по лицето си сълзите
и говоря си сама.
Говоря. С мълчание споделям на тъмнината
и прегръщам болката,
Самота. С ледена ласка ме дарява,
а аз едва живея, плача... едва... едва...
Сълзи. С плач раздирам тъмнината
и хващам падаща звезда с ръка,
а в очите ми е болка светлината
и умирам бавно с последната мечта.
Мечти. С мечти посрещам изгрева
и се гмурвам в морето от лъжи.
Давя се в изкуствени усмивки
и скрита тъга
и се опитвам да се спася... уви!
Смърт. Безсмъртна аз живея
във всеки слънчев лъч,
във всеки топъл летен полъх.
И ще продължавам да умирам,
за да живея в светлината на деня.
До последния си дъх.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деница Todos los derechos reservados
