25 nov 2004, 21:20

* * *

  Poesía
1.3K 0 1

Мислех, че намирам
малко топлина?
Мислех, че откривам
приятелска ръка?
Мислех, че се смеем
на жалките неща.
Нещо ни събираше,
някъде в света.
(Само лекичко ми пари от сълза.)
И с насмешка си говоря,
Жалка си изгубена
душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хубаво е , харесва ми но само не разбирам защо след първоначалните изречения си записала въпросителна.. се пак това не е въпрос според мен или поне аз не го виждам така /а си мисля че с многоточие ще стане по добре- Мислех ,че намирам малко топлина... и т .н. ни като цяло ми харесва! поздравления!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...