25 nov 2004, 21:20

* * *

  Poesía
1.3K 0 1

Мислех, че намирам
малко топлина?
Мислех, че откривам
приятелска ръка?
Мислех, че се смеем
на жалките неща.
Нещо ни събираше,
някъде в света.
(Само лекичко ми пари от сълза.)
И с насмешка си говоря,
Жалка си изгубена
душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хубаво е , харесва ми но само не разбирам защо след първоначалните изречения си записала въпросителна.. се пак това не е въпрос според мен или поне аз не го виждам така /а си мисля че с многоточие ще стане по добре- Мислех ,че намирам малко топлина... и т .н. ни като цяло ми харесва! поздравления!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...