25.11.2004 г., 21:20

* * *

1.3K 0 1

Мислех, че намирам
малко топлина?
Мислех, че откривам
приятелска ръка?
Мислех, че се смеем
на жалките неща.
Нещо ни събираше,
някъде в света.
(Само лекичко ми пари от сълза.)
И с насмешка си говоря,
Жалка си изгубена
душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хубаво е , харесва ми но само не разбирам защо след първоначалните изречения си записала въпросителна.. се пак това не е въпрос според мен или поне аз не го виждам така /а си мисля че с многоточие ще стане по добре- Мислех ,че намирам малко топлина... и т .н. ни като цяло ми харесва! поздравления!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...