LILIT (Ваня Костова) LILIT (Ваня Костова)
9
25.11.2004 г., 21:20

* * *

1.3K 0 1

Мислех, че намирам
малко топлина?
Мислех, че откривам
приятелска ръка?
Мислех, че се смеем
на жалките неща.
Нещо ни събираше,
някъде в света.
(Само лекичко ми пари от сълза.)
И с насмешка си говоря,
Жалка си изгубена
душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Костова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • BiSeR_MoI (Ивка Дикова)
    BiSeR_MoI (Ивка Дикова)
    хубаво е , харесва ми но само не разбирам защо след първоначалните изречения си записала въпросителна.. се пак това не е въпрос според мен или поне аз не го виждам така /а си мисля че с многоточие ще стане по добре- Мислех ,че намирам малко топлина... и т .н. ни като цяло ми харесва! поздравления!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0