tuik (Атанас Спасов)
37 54
10 abr 2006, 0:10

*** 

  Poesía
962 0 5
Думите осъдени на смърт чрез разстрел
бързо изгубиха своята същност
щом авторът им постигна своята цел
безтегловно увиснаха в сивата пустош

Бащата уби своите деца
за да похапне от тях крехко месо
застаряла бе дори гордостта
а нямаше вече друго какво

Мисълта се скри в черупка от орех
остави реката да носи живота
и така човек от човека отне
всеки да върви в свойта крохота

© Атанас Спасов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това стихо е превъзходно!
    Не прави анализи...

  • какво искаш да разбереш? Искаш да ти направя анализ може би...
    Помисли... "Совите не са това което са..."
  • "Бащата уби своите деца
    за да похапне от тях крехко месо
    застаряла бе дори гордостта
    а нямаше вече друго какво"
    ???Този стих тук поезия ли е?Ако има кой -нека ми обясни,аз не разбрах ,а искам да разбера.
  • Благодаря за положителните оценки за гадната действителност...
  • Браво
Propuestas
: ??:??