Apr 10, 2006, 12:10 AM

***

  Poetry
1.3K 0 5
Думите осъдени на смърт чрез разстрел
бързо изгубиха своята същност
щом авторът им постигна своята цел
безтегловно увиснаха в сивата пустош

Бащата уби своите деца
за да похапне от тях крехко месо
застаряла бе дори гордостта
а нямаше вече друго какво

Мисълта се скри в черупка от орех
остави реката да носи живота
и така човек от човека отне
всеки да върви в свойта крохота

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това стихо е превъзходно!
    Не прави анализи...

  • какво искаш да разбереш? Искаш да ти направя анализ може би...
    Помисли... "Совите не са това което са..."
  • "Бащата уби своите деца
    за да похапне от тях крехко месо
    застаряла бе дори гордостта
    а нямаше вече друго какво"
    ???Този стих тук поезия ли е?Ако има кой -нека ми обясни,аз не разбрах ,а искам да разбера.
  • Благодаря за положителните оценки за гадната действителност...
  • Браво

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...