tuik (Атанас Спасов) tuik (Атанас Спасов)
5 37
Apr 10, 2006, 12:10 AM

***

  Poetry
1.3K 0 5
Думите осъдени на смърт чрез разстрел
бързо изгубиха своята същност
щом авторът им постигна своята цел
безтегловно увиснаха в сивата пустош

Бащата уби своите деца
за да похапне от тях крехко месо
застаряла бе дори гордостта
а нямаше вече друго какво

Мисълта се скри в черупка от орех
остави реката да носи живота
и така човек от човека отне
всеки да върви в свойта крохота

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Спасов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Логична (Диана Борисова)
    Логична (Диана Борисова)
    Това стихо е превъзходно!
    Не прави анализи...

  • tuik (Атанас Спасов)
    tuik (Атанас Спасов)
    какво искаш да разбереш? Искаш да ти направя анализ може би...
    Помисли... "Совите не са това което са..."
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    "Бащата уби своите деца
    за да похапне от тях крехко месо
    застаряла бе дори гордостта
    а нямаше вече друго какво"
    ???Този стих тук поезия ли е?Ако има кой -нека ми обясни,аз не разбрах ,а искам да разбера.
  • tuik (Атанас Спасов)
    tuik (Атанас Спасов)
    Благодаря за положителните оценки за гадната действителност...
  • brunetkata_ (Хриси Димитрова)
    brunetkata_ (Хриси Димитрова)
    Браво

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0