10 апр. 2006 г., 00:10

***

1.3K 0 5
Думите осъдени на смърт чрез разстрел
бързо изгубиха своята същност
щом авторът им постигна своята цел
безтегловно увиснаха в сивата пустош

Бащата уби своите деца
за да похапне от тях крехко месо
застаряла бе дори гордостта
а нямаше вече друго какво

Мисълта се скри в черупка от орех
остави реката да носи живота
и така човек от човека отне
всеки да върви в свойта крохота

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това стихо е превъзходно!
    Не прави анализи...

  • какво искаш да разбереш? Искаш да ти направя анализ може би...
    Помисли... "Совите не са това което са..."
  • "Бащата уби своите деца
    за да похапне от тях крехко месо
    застаряла бе дори гордостта
    а нямаше вече друго какво"
    ???Този стих тук поезия ли е?Ако има кой -нека ми обясни,аз не разбрах ,а искам да разбера.
  • Благодаря за положителните оценки за гадната действителност...
  • Браво

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...