6 ene 2005, 17:03

* * *

  Poesía
987 0 1

Ето я отново пръска светлина
най - прекрасното и тъжно същество на таз Земя,
до болка тя позната феята на мрака.
Под издъхнала върба седи,
попива жадно мъката със сините очи
и поруменява натрупалия сняг с кървави сълзи.
А тревата сякаш с чудодейна вода полята
пробива ледена корица и огъва се нагоре
като нощна птица.
Малки устенца редят нежни слова
и от изсъхналото езеро бликва бистра вода.
Замахва тя ръка и Слънцето изчезва.
Няма я вече златната светлина
и бързо замества я студената Луна.
Замахва тя отново. Тежки рани се разтварят. В дясната ръка
бликва силно, безпощадно  кръвта
и всяка капчица що падне на снега,
полита към небето и става на звезда.
А феята жално поглежда към небето сега
потрепват пеперудени крила и политва неусетно в нощната тъма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...