Jan 6, 2005, 5:03 PM

* * *

  Poetry
989 0 1

Ето я отново пръска светлина
най - прекрасното и тъжно същество на таз Земя,
до болка тя позната феята на мрака.
Под издъхнала върба седи,
попива жадно мъката със сините очи
и поруменява натрупалия сняг с кървави сълзи.
А тревата сякаш с чудодейна вода полята
пробива ледена корица и огъва се нагоре
като нощна птица.
Малки устенца редят нежни слова
и от изсъхналото езеро бликва бистра вода.
Замахва тя ръка и Слънцето изчезва.
Няма я вече златната светлина
и бързо замества я студената Луна.
Замахва тя отново. Тежки рани се разтварят. В дясната ръка
бликва силно, безпощадно  кръвта
и всяка капчица що падне на снега,
полита към небето и става на звезда.
А феята жално поглежда към небето сега
потрепват пеперудени крила и политва неусетно в нощната тъма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...