5 feb 2005, 15:21

* * *

  Poesía
1.2K 0 0

Ако ми кажеш, че светът
е сноп от чужди водопади -
то знай, че моят свят е кът
с изпъстрени ливади.

И той не е създаден днес
от песни позлатени,
а е преминал трудно през
столетия до мене.

И в мен тече славянска кръв,
историята плаче,
че късчето кафява пръст
за теб нищо не значи.

Аз яхвам своя шарен кон
в галоп да те догоня
и нека моя слаб подслон
да бъде твоя здрава броня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...