5.02.2005 г., 15:21

* * *

1.2K 0 0

Ако ми кажеш, че светът
е сноп от чужди водопади -
то знай, че моят свят е кът
с изпъстрени ливади.

И той не е създаден днес
от песни позлатени,
а е преминал трудно през
столетия до мене.

И в мен тече славянска кръв,
историята плаче,
че късчето кафява пръст
за теб нищо не значи.

Аз яхвам своя шарен кон
в галоп да те догоня
и нека моя слаб подслон
да бъде твоя здрава броня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...