21 feb 2005, 9:19

* * *

  Poesía
1.2K 0 0
За мен тревожно морето всяка вечер пита,
а под небето самотна любовта ми скита.

На плажа сив, събирал със години тайни,
от порив див заключих спомените стайни.

Докато ти усмихнат любовта прегръщаш,
във мойте дни от миналото се завръщаш...

Но днес вали, морето чувам как ме вика,
кажи ми ти - за мене много ли те пита?

И всяка нощ звезди броя и търся теб,
не длан, а нож посреща ме от тънък лед.

Но знай, че там - на плажа времето ме чака
и моят храм - морето е в което плаках.

И твойте дни ще бъдат сиви и студени,
ще ти мълчи морето, влюбено във мене.

И няма да те гали здрача,
болезнено ще те отрича,
той знае колко много плаках,
за теб, защото те обичах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...