дю (Мира)
78 202
26 mar 2005, 11:03

* * * 

  Poesía
1487 1 8
До мен заспиваш с мисълта за нея.
Не знам коя е, има ли я още?...
Очакваш може би да се разсмея,
когато ме боли най-силно - нощем.

Коя съм аз? Сред цъфналите рози
стърча самотна като ален мак,
запазила сърцето си за онзи,
откъснал цветето с замах.

Захвърлена в забравената ваза,
на тъмно, без вода,
побираща и обич и омраза...
Нощта е твоя, трябва да поспя.

© Мира Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??