* * *

26.03.2005 г., 11:03 ч.

Поезия

4.8 (12)

1793 1 8

До мен заспиваш с мисълта за нея.
Не знам коя е, има ли я още?...
Очакваш може би да се разсмея,
когато ме боли най-силно - нощем.
Коя съм аз? Сред цъфналите рози
стърча самотна като ален мак,
запазила сърцето си за онзи,
откъснал цветето с замах.
Захвърлена в забравената ваза,
на тъмно, без вода,
побираща и обич и омраза...
Нощта е твоя, трябва да поспя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

НЕ СЪЖАЛЯВАМ
Измерения

Висок като планински връх е някога животът. По стръмното пълзя без дъх, в дълбокото – се кротвам, а ...
Очите ти

И днес очите ти приличат на прозорци към най-зеленото небе, в които косо един разплакан месец, гол и...
Писмо до другия край на земята

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Още произведения »