Mar 26, 2005, 11:03 AM

* * * 

  Poetry
1615 1 8
До мен заспиваш с мисълта за нея.
Не знам коя е, има ли я още?...
Очакваш може би да се разсмея,
когато ме боли най-силно - нощем.

Коя съм аз? Сред цъфналите рози
стърча самотна като ален мак,
запазила сърцето си за онзи,
откъснал цветето с замах.

Захвърлена в забравената ваза,
на тъмно, без вода,
побираща и обич и омраза...
Нощта е твоя, трябва да поспя.

© Мира All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??