Shmati (Дени)
39 113
6 feb 2005, 12:20

* * * 

  Poesía
1677 0 5
Вятър пронизващ отново задуха,
донесе студа и снега -
на топлото време жестока разруха,
обгърната в мраз и тъга.
Всичко е бяло, но ледено бяло,
от леда изкована картинка,
която погубва сърцето ми цяло,
а аз съм по-малка дори от снежинка.
Но не ще се предам - ще се боря,
обзета за малко топлина от копнеж,
ала така съм безсилна и не знам що да сторя,
щом дори мечтите са обгърнати в скреж.
И някъде далече искрица проблясва,
малка искрица сред снежна пустиня,
но бързо, безследно тя тихо изгасва,
на безпощадния вятър робиня.
Аз знам, че душата ледът ще затрупа
и повече няма тя да живее,
а под леда безжизнен ще остане трупа,
дори и слънцето пак да изгрее.

© Дени Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • невероятно е много ми хареса
  • Фокус мерси много
    радвам се че ти харесват
  • Доста тъжно, но е хубаво! Пожелавам ти по-ведри състояния, но пък тъгата помага на писането
  • регистрирах единствено за да оставя коментар за стиховете на шмати жалко че няма коментарна рубрика а форума не върши работа .. е пожелавам на шмати - неоспорим талант, прекрасни мигове и безброй учудени и усмихнати лица !
  • Това много ми хареса!Незнам защо от толкова посещения никой не е оставил коментар.
Propuestas
: ??:??