* * *

Денят бе светъл, топъл, може би дори красив,

но тя не искаше, не можеше да му се радва.

Мислеше си, колко малко трябва,
за да е човек щастлив.

Защо ли случи се, не биваше така да става.

Сякаш вчера бе дете-невинно и безгрижно спеше,

неопитна, така и не можа да разбере

как срути се за миг това, което беше.

А всичко почна като на игра -

с любов, която беше уж взаимна

оказа се, че просто бе лъжа

грозна, черна и обидна.

Не вярваше във никой и във нищо вече

използваше я той, защо не го намрази.

Да почне отначало?- Времето изтече.

Много късно е и някак си да се опази.

Нищо нямаше, изгубила бе себе си дори,

страхът омразен само и остана.

Намери капка смелост отпреди

и скочи в бездната засмяна.

30.03.2004