Feb 18, 2005, 9:23 PM  

* * *

  Poetry
1.4K 0 0

Денят бе светъл, топъл, може би дори красив,

но тя не искаше, не можеше да му се радва.

Мислеше си, колко малко трябва,
за да е човек щастлив.


Защо ли случи се, не биваше така да става.

Сякаш вчера бе дете-невинно и безгрижно спеше,

неопитна, така и не можа да разбере

как срути се за миг това, което беше.

 

 

А всичко почна като на игра -

с любов, която беше уж взаимна

оказа се, че просто бе лъжа

грозна, черна и обидна.

 

 

Не вярваше във никой и във нищо вече

използваше я той, защо не го намрази.

Да почне отначало?- Времето изтече.

Много късно е и някак си да се опази.

 

 

Нищо нямаше, изгубила бе себе си дори,

страхът омразен само и остана.

Намери капка смелост отпреди

и скочи в бездната засмяна.

 


30.03.2004

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...