2 jun 2004, 10:37  

Видение

  Poesía
1.5K 0 2

Видение от тъмнината,
тихо,жално....
проплаква в тишината,
плаче от душата.

И ти си там...,
самотна птица
с ранени длани,
кръв в кръвта пропита.
Уханието на сълзи-
разплакани очи...,
а как боли!

Дъх тих,сподавен,
последен тази нощ
и пак умира,
видението скрило се
зад образа на сенките,
зад клоните столетни,
потайно,плахо си отиде,
само,студено,
жадно....

И ти си там и там остана,
а толкоз мраз скова душата.
И толкоз тишина,
дори не чувам тишината!
И толкоз тъмнина-
не виждам здрача!
И толкова забрава
и себе си оставих да забравя!

Сама останах със тъгата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...