***

11 mar 2005, 9:34

Poesía

1225 0 4

Разглеждам снимки в стар албум,

докосвайки лица и сенки минали.

Оставят някак тъжен шум

от радостта отишла си завинаги.

Разлиствам бавно лист след лист,

отпивам от копнежите отминали.

И срещам всички стари светове,

населени от хората обичани.

Опитвам миговете да възстановя,

но сякаш нещо се изплъзва

и пак до тях изправена вървя,

но нищо вече не е същото.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

joanna_vas (Йоанна)

2005-03-11T21:18:12+02:00

Наистина - не е същото макар привдно да изглежда така
vesi-lina (Веска Алексиева)

2005-03-11T19:41:19+02:00

Права е Галя...гледай напред!Не се връщай назад там има само спомени,които болят...
Fabiana (Галя Николова)

2005-03-11T12:49:34+02:00

Не вярвам, че радостта може да си отиде завинаги, виж пътя пред себе си, погледни към бъдещето, то може да се окаже още по - добро и Дай Боже, пожелавам ти го, не унивай!
Nadya (Надя Вълканова)

2005-03-11T12:17:56+02:00

Нигока нищо не е същото...

Поздрави!