11 mar 2005, 9:34

***

  Poesía
1.6K 0 4

Разглеждам снимки в стар албум,

докосвайки лица и сенки минали.

Оставят някак тъжен шум

от радостта отишла си завинаги.

Разлиствам бавно лист след лист,

отпивам от копнежите отминали.

И срещам всички стари светове,

населени от хората обичани.

Опитвам миговете да възстановя,

но сякаш нещо се изплъзва

и пак до тях изправена вървя,

но нищо вече не е същото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Захариева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина - не е същото макар привдно да изглежда така
  • Права е Галя...гледай напред!Не се връщай назад там има само спомени,които болят...
  • Не вярвам, че радостта може да си отиде завинаги, виж пътя пред себе си, погледни към бъдещето, то може да се окаже още по - добро и Дай Боже, пожелавам ти го, не унивай!
  • Нигока нищо не е същото...

    Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...