Разглеждам снимки в стар албум,
докосвайки лица и сенки минали.
Оставят някак тъжен шум
от радостта отишла си завинаги.
Разлиствам бавно лист след лист,
отпивам от копнежите отминали.
И срещам всички стари светове,
населени от хората обичани.
Опитвам миговете да възстановя,
но сякаш нещо се изплъзва
и пак до тях изправена вървя,
но нищо вече не е същото.
© Милена Захариева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
