Разглеждам снимки в стар албум,
докосвайки лица и сенки минали.
Оставят някак тъжен шум
от радостта отишла си завинаги.
Разлиствам бавно лист след лист,
отпивам от копнежите отминали.
И срещам всички стари светове,
населени от хората обичани.
Опитвам миговете да възстановя,
но сякаш нещо се изплъзва
и пак до тях изправена вървя,
но нищо вече не е същото.
© Милена Захариева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
