* * *

Той бе чуждият,аз-чуждата,
души скрито сплотени.
Аз бях милата,той бе лишият,
едни и същи и пак разделени.

Аз исках утеха,спокойствие,
той гонеше лудия вятър,
аз в него открих удоволствие,
той-кораб,със който избяга.

Сега плача самичка в нощите,
той ведро развява платната.
Моята мачта разбита е,
но вън друга доволно го чака.