25 jun 2006, 22:49

* * *

  Poesía
1.4K 0 11
Не ще те пусна в моя свят спокоен -
недей да нарушаваш мойта самота!
За ден един почувствал си се ти самотен -
отдавна свикнах аз да съм сама.
Не ще те пусна в моя ден дъждовен -
недей да носиш слънцето сега!
За първи път от дъжд си ти намокрен,
а аз отдавна свикнах със дъжда.
Не ще те пусна в моя час безмълвен -
недей изрича глупави слова!
За миг един шума си ти загърбил -
отдавна аз живея в тишина.
Не ще те пусна в моя миг последен
и ти виновен си,че е така!
Донесе дъжд,тъга,самотна песен
когато пусна моята ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малка Тайна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...