Jun 25, 2006, 10:49 PM

* * *

  Poetry
1.4K 0 11
Не ще те пусна в моя свят спокоен -
недей да нарушаваш мойта самота!
За ден един почувствал си се ти самотен -
отдавна свикнах аз да съм сама.
Не ще те пусна в моя ден дъждовен -
недей да носиш слънцето сега!
За първи път от дъжд си ти намокрен,
а аз отдавна свикнах със дъжда.
Не ще те пусна в моя час безмълвен -
недей изрича глупави слова!
За миг един шума си ти загърбил -
отдавна аз живея в тишина.
Не ще те пусна в моя миг последен
и ти виновен си,че е така!
Донесе дъжд,тъга,самотна песен
когато пусна моята ръка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малка Тайна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...