Jun 25, 2006, 10:49 PM

* * *

  Poetry
1.4K 0 11
Не ще те пусна в моя свят спокоен -
недей да нарушаваш мойта самота!
За ден един почувствал си се ти самотен -
отдавна свикнах аз да съм сама.
Не ще те пусна в моя ден дъждовен -
недей да носиш слънцето сега!
За първи път от дъжд си ти намокрен,
а аз отдавна свикнах със дъжда.
Не ще те пусна в моя час безмълвен -
недей изрича глупави слова!
За миг един шума си ти загърбил -
отдавна аз живея в тишина.
Не ще те пусна в моя миг последен
и ти виновен си,че е така!
Донесе дъжд,тъга,самотна песен
когато пусна моята ръка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малка Тайна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...