Jun 25, 2006, 10:49 PM

* * *

  Poetry
1.4K 0 11
Не ще те пусна в моя свят спокоен -
недей да нарушаваш мойта самота!
За ден един почувствал си се ти самотен -
отдавна свикнах аз да съм сама.
Не ще те пусна в моя ден дъждовен -
недей да носиш слънцето сега!
За първи път от дъжд си ти намокрен,
а аз отдавна свикнах със дъжда.
Не ще те пусна в моя час безмълвен -
недей изрича глупави слова!
За миг един шума си ти загърбил -
отдавна аз живея в тишина.
Не ще те пусна в моя миг последен
и ти виновен си,че е така!
Донесе дъжд,тъга,самотна песен
когато пусна моята ръка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малка Тайна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...