* * *

1 oct 2005, 23:30

Poesía

912 0 0

Студена, тъжна есен.
Изгаряща от самота стоя
и чакам и без глас се моля
за една любов, за една мечта.
Сърцето ми умиращо, безмълвно е,
сама не мога да го стопля.
Незнам дали ще доживея,
да дочакам с твоята усмивка
ледът в душата да стопиш.
Без теб сама съм. Никоя.
Сама на себе си съм чужда.
Без теб умирам. Ако можеш, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas