8 oct 2007, 14:09

* * *

  Poesía
982 0 12
 

Писмо.

И във писмото - гълъб.

Държа във клетка

твоето сърце.

Не можеш ти

да чакаш моя отговор,

а аз не знам ще има ли такъв.


Стъбло.

И на стъблото - цвят.

Цветът на любовта ни ще увехне,

ако не подхранваме това стъбло.


Следа

(по пясъка на плажа.)

По-скоро два чифта следи

(естествено от мене и от тебе),

но приливът настъпи твърде бързо

и те размиха се безследно.


Сълза

полепва по стъклото

на мойте уморени очила,

защото знам,

че вътрешно, дълбоко,

дълбоко те обичам

и сега.





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Дянкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...