8 oct 2007, 14:09

* * *

  Poesía
991 0 12
 

Писмо.

И във писмото - гълъб.

Държа във клетка

твоето сърце.

Не можеш ти

да чакаш моя отговор,

а аз не знам ще има ли такъв.


Стъбло.

И на стъблото - цвят.

Цветът на любовта ни ще увехне,

ако не подхранваме това стъбло.


Следа

(по пясъка на плажа.)

По-скоро два чифта следи

(естествено от мене и от тебе),

но приливът настъпи твърде бързо

и те размиха се безследно.


Сълза

полепва по стъклото

на мойте уморени очила,

защото знам,

че вътрешно, дълбоко,

дълбоко те обичам

и сега.





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Дянкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...