* * *
Писмо.
И във писмото - гълъб.
Държа във клетка
твоето сърце.
Не можеш ти
да чакаш моя отговор,
а аз не знам ще има ли такъв.
Стъбло.
И на стъблото - цвят.
Цветът на любовта ни ще увехне,
ако не подхранваме това стъбло.
Следа
(по пясъка на плажа.)
По-скоро два чифта следи
(естествено от мене и от тебе),
но приливът настъпи твърде бързо
и те размиха се безследно.
Сълза
полепва по стъклото
на мойте уморени очила,
защото знам,
че вътрешно, дълбоко,
дълбоко те обичам
и сега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Дянкова Всички права запазени
