8.10.2007 г., 14:09 ч.

* * * 

  Поезия
652 0 12
 

Писмо.

И във писмото - гълъб.

Държа във клетка

твоето сърце.

Не можеш ти

да чакаш моя отговор,

а аз не знам ще има ли такъв.


Стъбло.

И на стъблото - цвят.

Цветът на любовта ни ще увехне,

ако не подхранваме това стъбло.


Следа

(по пясъка на плажа.)

По-скоро два чифта следи

(естествено от мене и от тебе),

но приливът настъпи твърде бързо

и те размиха се безследно.


Сълза

полепва по стъклото

на мойте уморени очила,

защото знам,

че вътрешно, дълбоко,

дълбоко те обичам

и сега.





© Маргарита Дянкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??