11 may 2005, 16:24

***

  Poesía
2.2K 0 10

Обичам те с негативизъм

и вярвам в тебе с отчаяние.

Поддържам се чрез егоизъм,

но искам твоето признание.


Аз нямам думи и идеи,

и нито капчица надежда,

но не е важно – нямам време,

късно е да презареждам.

 

Е, и? Какво като те няма?!

И без това не те очаквах.

Без Бог, дори без сляпа вяра,

без сълзи дните си оплаквах.

 

Обичам те със мазохизъм,

но имам своите желания.

И моят скапан организъм

отхвърля твоето влияние.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Фредерик Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...