Grimoir (Фредерик)
36 265
11.05.2005 г., 16:24 ч.

*** 

  Поезия
1777 0 10

Обичам те с негативизъм

и вярвам в тебе с отчаяние.

Поддържам се чрез егоизъм,

но искам твоето признание.


Аз нямам думи и идеи,

и нито капчица надежда,

но не е важно – нямам време,

късно е да презареждам.

 

Е, и? Какво като те няма?!

И без това не те очаквах.

Без Бог, дори без сляпа вяра,

без сълзи дните си оплаквах.

 

Обичам те със мазохизъм,

но имам своите желания.

И моят скапан организъм

отхвърля твоето влияние.

© Фредерик Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много е хубаво
  • бади оптимист! Браво 6!
  • е,благодаря...
  • Браво. Много добре си го написал, направо перфектно.
  • благодаря ти, Доротея, имам и оптимистични, но нещо ме хваща срам да публикувам...нищо, де.. следва продължение
  • И това ми хареса. Само това с организма накрая май малко не се връзва с общата идея, но иначе стихотворението ти е доста добро! Продължавай да пишеш все така хубаво, но бъди по-оптимистичен!
  • защо си мислиш, че усещам само това, което е написано?
  • Страхотно! И не само застото отговаря на състоянието ми точно днес и точно сега... хубаво си е
  • благодаря ти много. само не разбрах кои идеи не споделяш, но това май не е чак толкова важно.........
  • Макар и да не споделям идеите ти, намирам стихотворението за много силно. Успял си да изведеш чувството, не се губиш в подробности, добро композиционно решение.
Предложения
: ??:??