Обичам те с негативизъм
и вярвам в тебе с отчаяние.
Поддържам се чрез егоизъм,
но искам твоето признание.
Аз нямам думи и идеи,
и нито капчица надежда,
но не е важно – нямам време,
късно е да презареждам.
Е, и? Какво като те няма?!
И без това не те очаквах.
Без Бог, дори без сляпа вяра,
без сълзи дните си оплаквах.
Обичам те със мазохизъм,
но имам своите желания.
И моят скапан организъм
отхвърля твоето влияние.
© Фредерик All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
