12 may 2005, 18:10

* * *

  Poesía
1.2K 0 1
Разбери, не можеш да ме имаш,
за теб съм просто далечна картина,
картина, закачена в къщата на някой друг,
пазещ я свидно в сладките окови на любовта.
Разбери, не искам да те нараня,
уморих се да причинявам само тъга,
всяка моя дума да се забива в нечие сърце
като остра, смъртоносно отровна стрела.
Огледай се, толкова момичета има по света,
момичета, заслужаващи твоята добра душа,
аз за теб съм невъзможна мечта,празен копнеж,
безсмислен е този твой упорит стремеж.
Но защо всеки иска да ме има,
на никого обещание дори не съм дала.
А душата ми страда безпомощна
от това, че някого без да желая съм измамила.
Някога страдах по невъзможни любови,
а сега щастлива съм, но други правя нещастни.
Уви, явно така е в живота,
радост за един, страдание за други,
а защо просто не може светът да стане
прекрасен и носещ само любов и наслади...

12 май 2005г
(един плах опит да започна отново да пиша...)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • съгласявам се ,че е хубаво
    плахият опит е успешен

    цитат : а защо просто не може светът да стане
    прекрасен и носещ само любов и наслади...

    ...........МОЖЕ...............

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...