12 мая 2005 г., 18:10

* * *

1.2K 0 1
Разбери, не можеш да ме имаш,
за теб съм просто далечна картина,
картина, закачена в къщата на някой друг,
пазещ я свидно в сладките окови на любовта.
Разбери, не искам да те нараня,
уморих се да причинявам само тъга,
всяка моя дума да се забива в нечие сърце
като остра, смъртоносно отровна стрела.
Огледай се, толкова момичета има по света,
момичета, заслужаващи твоята добра душа,
аз за теб съм невъзможна мечта,празен копнеж,
безсмислен е този твой упорит стремеж.
Но защо всеки иска да ме има,
на никого обещание дори не съм дала.
А душата ми страда безпомощна
от това, че някого без да желая съм измамила.
Някога страдах по невъзможни любови,
а сега щастлива съм, но други правя нещастни.
Уви, явно така е в живота,
радост за един, страдание за други,
а защо просто не може светът да стане
прекрасен и носещ само любов и наслади...

12 май 2005г
(един плах опит да започна отново да пиша...)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • съгласявам се ,че е хубаво
    плахият опит е успешен

    цитат : а защо просто не може светът да стане
    прекрасен и носещ само любов и наслади...

    ...........МОЖЕ...............

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...