Разбери, не можеш да ме имаш,
за теб съм просто далечна картина,
картина, закачена в къщата на някой друг,
пазещ я свидно в сладките окови на любовта.
Разбери, не искам да те нараня,
уморих се да причинявам само тъга,
всяка моя дума да се забива в нечие сърце
като остра, смъртоносно отровна стрела.
Огледай се, толкова момичета има по света,
момичета, заслужаващи твоята добра душа,
аз за теб съм невъзможна мечта,празен копнеж,
безсмислен е този твой упорит стремеж.
Но защо всеки иска да ме има,
на никого обещание дори не съм дала.
А душата ми страда безпомощна
от това, че някого без да желая съм измамила.
Някога страдах по невъзможни любови,
а сега щастлива съм, но други правя нещастни.
Уви, явно така е в живота,
радост за един, страдание за други,
а защо просто не може светът да стане
прекрасен и носещ само любов и наслади...

12 май 2005г
(един плах опит да започна отново да пиша...)