4 nov 2005, 1:13

* * *

  Poesía
806 0 0



Често искам да се гмурна в нечий чужд живот,
да се почувствам друга и различна.
Често искам да променя естествения ход
на моето мрачно съществуване и съдба трагична.

Да бъда непозната за самата себе си,
да изтръпна в болката на някой друг,
да се смея весело, чрез нечий чужди устни,
да бъда някъде другаде, но не й тук

сред самотата на моята тъжна душа,
гушеща се в безвучни четиристишия.
Или просто да изчезна в съзнанието на някое момиче красиво,
по-светло и добро от мен, а може би и по-щасливо....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Н Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....