***
Опитвам се да облека във думи
голотата на своите чувства.
За да не остане помежду ни
нещо неразбрано и неизказано.
Но думите са кратки и не могат
самотните ми нощи да разкажат.
Студени са, не носят в себе си
това, което непрестанно ме изгаря.
Слаби са, не стигат – до твоите очи дори.
Не ме поглеждаш и не виждаш
всъщност, колко много ме боли.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светлана Димитрова Todos los derechos reservados
