3 июл. 2006 г., 16:08

*** 

  Поэзия
890 0 4

Опитвам се да облека във думи

голотата на своите чувства.

За да не остане помежду ни

нещо неразбрано и неизказано.

Но думите са кратки и не могат

самотните ми нощи да разкажат.

Студени са, не носят в себе си

това, което непрестанно ме изгаря.

Слаби са, не стигат – до твоите очи дори.

Не ме поглеждаш и не виждаш

всъщност, колко много ме боли.

 

© Светлана Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??