svetli4ka (Светлана Димитрова)
49 20
6 jul 2006, 12:25

*** 

  Poesía
859 0 6

Самотата ме обгръща като шал -

във меките му гънки аз се сгушвам

и все по- топло, по-уютно ми е там

и по-далечни – ти и хорските обиди.

Все по-далечни стават моите мечти

и илюзорни – чувствата ми нежни.

Да съм сама е явно моята чертичка,

драсната от някой на небето.

© Светлана Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??