svetli4ka (Светлана Димитрова)
49 20
6 июл. 2006 г., 12:25

*** 

  Поэзия
841 0 6

Самотата ме обгръща като шал -

във меките му гънки аз се сгушвам

и все по- топло, по-уютно ми е там

и по-далечни – ти и хорските обиди.

Все по-далечни стават моите мечти

и илюзорни – чувствата ми нежни.

Да съм сама е явно моята чертичка,

драсната от някой на небето.

© Светлана Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??