3 ene 2007, 13:46

*** 

  Poesía
722 0 2

Всяка сребърна нишка в косите ми,
а те са наистина много,

е безсънна тревожна нощ

над леглата на децата ни.

Не мога да ги преброя –

в мен е останал само споменът

за твоето безлично отсъствие.

Всяка бръчка покрай очите ми

е неизплакана самотна сълза.

Ако можех да ги събера,

солта им щеше да стигне

за цял един човешки живот.

© Светлана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??