3.01.2007 г., 13:46 ч.

*** 

  Поезия
654 0 2

Всяка сребърна нишка в косите ми,
а те са наистина много,

е безсънна тревожна нощ

над леглата на децата ни.

Не мога да ги преброя –

в мен е останал само споменът

за твоето безлично отсъствие.

Всяка бръчка покрай очите ми

е неизплакана самотна сълза.

Ако можех да ги събера,

солта им щеше да стигне

за цял един човешки живот.

© Светлана Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??