"Чаках те да се върнеш
и тази поредна вечер сама.
Чаках те, но ти отново
пресрочи оречения час с два!
Погледнах навън с надеждата,
че ще те видя, но уви теб те нямаше!
После отидох на дивана сама
и взех своята чаша вино,
изпълнена с гняв и тъга.
Бях поразена от зловещата тишина
и тъмнина докато нещо не проблесна
през прозореца - фаровете на твоята кола,
и не чух тропота от входната врата.
Почти заспала те усетих как
промъкна се до мен и целуна моята ръка...
Тогава аз усетих онази хладнина,
която всеки чуства при
наличието на друга жена...
Мислех си, той ще я забрави, 
че тя е просто лъжа,
няма още дълго да заспивам сама!
Една вечер аз отново те чаках сама, 
с чаша вино в ръка...
И ето ти се прибра, доиде при мен
и целуна моята уста - с малко страх,
прегърна ме, но с плахота и без да
мине много време ние се отдадохме на греха...
Помислих си - "Никога вече няма да стоя сама"...
И в оковите на нощта аз чувах
само звука на греха и
ласките на горещите ни тела.
Но какво стана изведнъж,
бяха останали само нощта
и отекващият звук на името на жена,
произлязъл от твоята уста!!!
В този момент си казах "Каква е тя?"...
О, Господи, бях толкова объркана,
мислех, че тя е била
само една посредствена игра.
Исках да те попитам толкова
много неща -  Защо? Как?...
Исках да те попитам толкова много неща,
но не можех, лежах там,
без дори и да обеля дума една...
Нима ми беше длъжен,
за това ли беше грешната нощ ???
Не знам, не искам и да знам,
но дано да бъдеш щастлив
и в деня в който ще носиш роза
в ръка, но не за нея, а за гроба на жена,
жена, чието единствено желание беше
да не те чака сама!!!