20.06.2005 г., 23:48 ч.

* * * 

  Поезия
1332 0 0
"Чаках те да се върнеш
и тази поредна вечер сама.
Чаках те, но ти отново
пресрочи оречения час с два!
Погледнах навън с надеждата,
че ще те видя, но уви теб те нямаше!
После отидох на дивана сама
и взех своята чаша вино,
изпълнена с гняв и тъга.
Бях поразена от зловещата тишина
и тъмнина докато нещо не проблесна
през прозореца - фаровете на твоята кола, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Всички права запазени

Предложения
  • Аз мислех любовта, че окрилява. Че горе до небето те издига. Тя всъщност със земята изравнява душата...
  • Дори да дойде ден да си ми чужда, ела при мен, аз пак ще те прегърна. Дори и нашата любов да е заблу...
  • Без теб ще опустее моят свят, без твоите слова ще оглушея, ще търся обич, сякаш прося хляб и сили ще...

Още произведения »