* * *
Прегърбих мислите след нощно тичане
по стръмното на слепите си сънища.
Занизах чувствата след послословите
на времето, а то изсмя ми се в лицето.
Брутално някак прозвуча ми
гласът на истината във сърцето,
ала си казах: Хайде, стига драми!
Животът продължава, по-нататък...
Сподирих късче малка радост,
която да разсъмне утрото,
от несподеленост се разплака здрача,
прехапал устните до кърваво.
На изтока сред облаците във червено
една искра догони мисълта ми,
че в болка огнена е смисъла
на силата на вечното изправяне.
И лъч от светлост настани се
в очите ми от сънищата преболели,
внезапна радост осени ме,
че всичко се върти... променя.
Очите си затворих, да преглътна
горчивото на нощните следи,
когато ги отворих, се разсъмна,
усмихна ми се утрото през сълзи.
по стръмното на слепите си сънища.
Занизах чувствата след послословите
на времето, а то изсмя ми се в лицето.
Брутално някак прозвуча ми
гласът на истината във сърцето,
ала си казах: Хайде, стига драми!
Животът продължава, по-нататък...
Сподирих късче малка радост,
която да разсъмне утрото,
от несподеленост се разплака здрача,
прехапал устните до кърваво.
На изтока сред облаците във червено
една искра догони мисълта ми,
че в болка огнена е смисъла
на силата на вечното изправяне.
И лъч от светлост настани се
в очите ми от сънищата преболели,
внезапна радост осени ме,
че всичко се върти... променя.
Очите си затворих, да преглътна
горчивото на нощните следи,
когато ги отворих, се разсъмна,
усмихна ми се утрото през сълзи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
