30 oct 2005, 21:37

* * *

  Poesía
1.4K 0 4
При тебе бях ли?Или пък не съм?
Какво ни свърза през онази нощ?
Дали не беше само сън
на Пепеляшка в полунощ?

Със нежността си ти ме омагьоса,
със чара си ме заплени.
Сега се питам всъщност кой си,
коя съм аз и накъде вървим.

А може би е всичко твърде просто-
ти част от себе си във мен вгради.
Аз бях във теб.Красиво,безвъпросно,
в онази нощ се раждаха звезди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Здравка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...