13 dic 2007, 11:19

* * *

1.2K 0 8

Мое изпокъсано щастие,

мои наранени мечти,

захвърлени сте на място,

в което не падат звезди.

 

Моя любов изподрана,

за тебе как да реша?

Нито да те изоставя,

нито да те задържа.

 

Много неща преживяхме -

оставиха в нас следи.

Всякакви хора познахме -

повечето - добри.

 

Останаха недовършени

много добри дела.

Вятърът ли ни прекърши,

или снегът наваля?

 

Карай, това не е краят.

Идват красиви дни.

Което не ни обещаят,

ние ще им опростим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Здравка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....