Dec 13, 2007, 11:19 AM

* * *

1.2K 0 8

Мое изпокъсано щастие,

мои наранени мечти,

захвърлени сте на място,

в което не падат звезди.

 

Моя любов изподрана,

за тебе как да реша?

Нито да те изоставя,

нито да те задържа.

 

Много неща преживяхме -

оставиха в нас следи.

Всякакви хора познахме -

повечето - добри.

 

Останаха недовършени

много добри дела.

Вятърът ли ни прекърши,

или снегът наваля?

 

Карай, това не е краят.

Идват красиви дни.

Което не ни обещаят,

ние ще им опростим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...