Dec 13, 2007, 11:19 AM

* * * 

  Poetry » Phylosophy
762 0 8

Мое изпокъсано щастие,

мои наранени мечти,

захвърлени сте на място,

в което не падат звезди.

 

Моя любов изподрана,

за тебе как да реша?

Нито да те изоставя,

нито да те задържа.

 

Много неща преживяхме -

оставиха в нас следи.

Всякакви хора познахме -

повечето - добри.

 

Останаха недовършени

много добри дела.

Вятърът ли ни прекърши,

или снегът наваля?

 

Карай, това не е краят.

Идват красиви дни.

Което не ни обещаят,

ние ще им опростим.

© Здравка Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??