razli44na (Вяра)
30 4
13 sept 2005, 11:06

*** 

  Poesía
776 0 1

* * *
Кажи кога не ме очакваш,
Да дойда като тъжна изненада,
На прага боса да застана,
За да не вкарам кал.
На пръсти тихо да пристъпя,
За да не гоня миговете скъпи,
И да обсебя пак съня ти
Без капка жал.
Кажи ми пак какво не мога
Да сътворя от изнемога,
И нека да скрепим залога
Със тиха ласка.
И аз ще ти докажа с нежност
Че съм красивата уютна вечност
Донесла грешната човечност
без грим и маска.

© Вяра Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересно!Малко думата "уютна" вечност не си пасва..с грешната човечност ..аз така го видях!Поздравче!
Propuestas
: ??:??